Необходими всекидневни хигиенни грижи за болния

Необходими всекидневни хигиенни грижи за болния

Към всекидневните хигиенни грижи за болния се отнасят: сутрешен и вечерен тоалет, частичната баня, тоалет на инмтимната област и кожните гънки, тоалет против декубитус.


   За сутрешен тоалет на тежко болни е необходимо да се подготвят леген, съд с хладка вода, съд за замърсената вода, при нужда нокторезачка и други тоалетни принадлежности, сухи кърпи. Ако болният може да седне в леглото, той се подпира добре с възглавници, легенът се поставя на кърпа върху коленете или на столче пред него. Започва се с измиване на ръцете. Ако те са много замърсени или напукани, то 10-20 минути преди това се намазват с вазелин. Измиват се зъбите, лицето, ушите, носът и вратът. Измиването става с хладка или по-топла вода, със или без сапун. Тоалетът на болния завършва със сресване на косата, като върху рамената му се постави кърпа.


   Когато болният не може да седи в леглото сутрешният тоалет се извършва по следния начин: болният се оставя да лежи само на една възглавница. Под главата и шията и около тях се поставят кърпи или мушама за предпазване на белъото от намокряне. Измиват се зъбите на болния. Главата му се обръща встрани към лицето, правещо тоалета, до бузата му плътно се прилепва плитък съд. Леко се повдига главата на болния, подава му се чаша с вода, за да изплакне устата си. С хоризонтални и вертикални движения на четката се почистват зъбите на болния. Ако болният носи протези, то те се свалят и измиват, и след почистване на устата отново се поставят. След това се пристъпва към измиване на болния. За целта върху табуретката до леглото се поставя леген с вода. С кърпа се измиват последователно очите /от външния ъгъл към вътрешния/, челото, слепоочията, бузите, носът, под носа и брадата. Кърпата се подменя често. Накрая се измиват ушните миди, зад тях и вратът.


   Следва подсушаване на измитите части с кърпа. Легенът се почиства и в него се налива чиста вода. Встрани от болния под ръката му се постила кърпа. Вдига се ръкавът на пижамата и с кърпа или с гъба се измива ръката, а ноктите се почистват с четка. Същото се повтаря и с другата ръка. Прави се и тоалет против декубитус.


    При по-тежко болни и особено при жени се налага да се направи частична баня. Тя включва измиване на онези части от тялото, които се изпотяват и замърсяват: под мишниците, под гърдите, пъпа, ингвиналните гънки, външните полови органи и ануса. Съблича се горната част на пижамата и под болния се постила кърпа, и в описаната последователност се извършва измиване и подсушаване. Долната част на туловището и краката се измиват в отделен леген. С това сутрешният тоалет на болния завършва.


   Вечерният тоалет се извършва преди сън, след като болният се е изходил по малка и голяма нужда. Тоалетът включва същите мероприятия както при сутрешния тоалет.


   Грижи за косата на тежко болен. Косата на тежко болния непрекъснато се замърсява с различни отпадни продукти, секрети на мастните и потни жлези, прах, микроорганизми. Косата трябва редовно да се подстригва и сресва. При сресване върху раменете се поставя кърпа. Гребенът трябва да се поддържа винаги чист. За улеснение косата може да се навлажнява с лавандулов или камфоров спирт, като се разделя на кичури. Освен всекидневното сресване, при възможност косата се измива всяка седмица. Измиването се извършва в добре затоплена стая /не по-малко от 24С/ с топла /37С/ вода и сапун или шампоан. Болният се поставя по диагонал на леглото така, че главата му е наведена над края на леглото. Върху възглавниците се поставят кърпи или мушама. В ушите се поставят памучни тампончета, за да не влиза в тях вода.


   Специални грижи за хигиена на устата, носа и очите. При редица заболявания в устата, носа и очите настъпват изменения, при които обикновеният тоалет не е достатъчен, и се изискват специални грижи. При такива случаи се налага най-малко два пъти на ден да се прави специален тоалет на устата, включващ освен механично измиване и нейното дезинфекциране. За дезинфекция на устната кухина се използуват разтвори на кислородна вода, калиев хиперманганат, борова вода и сода-бикарбонат. Разтворите се приготвят в определени концентрации:


в една чаша вода се сипва супена лъжица 5%-ова кислородна вода; разтворът на калиев хиперманганат се приготвя, като в чаша вода се поставят няколко кристалчета от веществото и се разклаща, докато водата придобие бледорозов цвят; концентрацията на борова вода е 5%-ова, а разтворът на бикарбонатсодата - 0.5%-ов.


    Главата на болния се обръща настрани, под брадата му се поставят няколко кърпи или лигнин, за да се предпази бельото от намокряне.


      Най-напред болният си прави гаргара на устата и гърлото с разтвора на кислородна вода. Почистват се поотделно зъбите, венците, бузите и езикът. След това устната кухина се промива с разтвора на калиев хиперманганат. Устните се намазват с вазелин. Когато в носната кухина се отделят секрети, те засъхват или изпълват носа, като пречат на дишането. Ако секретът е течен, то той се отстранява чрез издухване. Ако той е засъхнал на корички, то няколко минути преди тяхното отделяне е необходимо ноздрите да се намажат с вазелин или глицерин. След това с помощта на памучен фитил, напоен в борова вода, се почиства всяка ноздра поотделно с въртеливи движения. Ноздрите се подсушават и при необходимост се намазват с боров вазелин. Когато се отделя секрет от очите, то освен обикновеното им измиване се налагат и някои други процедури.
     Отделения секрет слепва клепачите и дразни очната лигавица. В такива случаи очите внимателно се почистват с памучни тампони, напоени с 2%-ова борова вода за размекване и отделяне на коричките. Всяко око се измива в посока отвън-навътре без да се повтаря, и се подсушава със сух тампон. И в ушите се събират по-обилни секрети. От жлезите на външния ушен канал се отделя ушна кал /церумен/, която образува запушалка. Най-добре в такива случаи е да се направи промивка на ушния канал от лекар-специалист.


    Грижи за интимната област и кожните гънки. На местата по тялото, които се потят много и не се проветряват добре, повърхностният слой на кожата се спарва и размеква, т.н. мацерация. Това се случва най-често в кожните гънки на корема, под гръдните жлези, около половите органи, подмишницата, в седалищните части и зад ушите. Най-напред кожата се зачервява, а впоследствие се напуква. Напукването може да бъде много дълбоко. Тъй като тези места често се навлажняват, то трудно зарастват след разраняване. При такива болни се полагат грижи за предпазване от мацерация, като всеки ден се провеждат хигиенни мероприятия против декубитус.


    При настъпила мацерация на кожата всекидневно тя се третира с борова вода и стерилни памучни тампони, подсушава се добре и се намазва с цинкова или друга индиферентна паста. Склонни към мацерация са малките деца, особено кърмачетата. Обект на всекидневни хигиенни грижи при тежко болни жени са външните полови органи. Отделящият се от тях секрет, урината и дефекацията, изпотяването, както и остатъци от менструална кръв създават условия за бързо замърсяване, спарване, мацерация и възникване на възпалителен процес.


    Леко болните трябва сами да извършват редовен тоалет на своите генитали. Тоалетът на тежко болната жена е необходимо да се извършва след всяко уриниране и дефекация, понякога и по-често. Той се прави с топла вода, може да се употреби и сапун и дезинфекционен разтвор на калиев хиперманганат или йодна тинктура. Водният разтвор на калиевия хиперманганат трябва да има бледорозов цвят. Болната заема гинекологично положение, като свива краката си в колената и широко ги разтваря. Под седалището й се поставя суха и чиста подлога. Със стерилна ръкавица се взема тампон и под водна струя се мие по средната линия на вулвата, после голямите и малките срамни устни, окосмените части, слабинните гънки и най-после ануса. Измиванията с тампони се извършват само в една посока - отгоре надолу и никога обратно. С всеки тампон се измива само веднъж и щом се стигне ануса се хвърля. След измиването външните гениталии се подсушават добре, ако е необходимо се поставя парче стерилен лигнин или памук. Същите грижи се полагат и за хигиената на ануса, особено когато тежко болните имат чести изхождания по голяма нужда. След всяко изхождане анусът трябва да се измива и подсушава.